Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.11.2013 16:58 -
Хора различни, в случки комични, споделени на лични
Автор: tanelia
Категория: Други
Прочетен: 7041 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2013 09:11
Прочетен: 7041 Коментари: 16 Гласове:
31
Последна промяна: 24.11.2013 09:11
- Днес се наложи да се возя в тролей. Качвам се, вътре пълно с народ! Наместих се някак си и по едно време гледам един господин с бомбе и голяма черна чанта в ръка. До него, засукана мадама с голямо деколте и обилна реколта. Наближихме спирката на ДЗУ и въпросният с бомбето се размърда да слиза, ама погледът му попадна върху деколтето на мадамата. Той се смути, направи рязко движение и се удари в пластмасовата ръкохватка, висяща над главата му. Бомбето падна на пода. Той се наведе да го вземе, но от притеснение изтърва чантата. Още повече се притесни. Криво ляво намести бомбето на главата си и тръгна да слиза, обаче се спъна на стъпалото и се пльосна по очи на тротоара. Горкият човек, дано не се нарани! Но явно не беше, защото бързо скочи на краката си и така побягна, че забрави да вдигне падналото на земята бомбе. От притеснение шофьорът на тролея трудно потегли, добре, че поне не спря токът по ВКМ, както се случи вчера...
Та, ето на това станах свидетел днес и реших да ти разкажа.
- Ами и аз да ти разкажа нещо от моя ден. Не знам дали знаеш, че аз карам такси в свободното от основната ми работа време. Та така сутринта както си карам тaкcитo, гледам една жена си надула джипа със 100 см в час и се навела над страничния прозорец да се черви. Уплаших се толкова, че ми падна самобръсначката от едната ръка и сандвича от другата. Опитах се да задържа волана с колене, но телефонът, който държах с рамо и говорех, падна в кафето, което беше между краката ми и изпръска клавиатурата на лаптопа. Пак добре, че не намокри вестника, който беше на волана...
Tanelia
23.11.2013
Благодаря за усмихнатото настроение!
цитирайpaciencia написа:
Благодаря за усмихнатото настроение!
Създадох го с удоволствие!
Поздрави
3.
анонимен -
Все пак това са комични ситуации от динамичното ни объркано ежедневие ....
23.11.2013 17:20
23.11.2013 17:20
Трагично е, когато докато слезеш с асансьора и влезеш в колата, вече си забравил за къде си тръгнал. :)
цитирайandreshko написа:
Трагично е, когато докато слезеш с асансьора и влезеш в колата, вече си забравил за къде си тръгнал. :)
Дано не стигаме до там!
Благодаря за смеха :)
цитирай
6.
анонимен -
Това, за шофорите изобщо не е виц. :)
24.11.2013 12:45
24.11.2013 12:45
Това, за шофорите изобщо не е виц. :)
цитирайвсеки прави по няколко неща едновременно и нито едно не му е като хората. Иначе сутрин е много интересно, когато си на светофар, примерно: червило, вестник, червило, вестник, червило... Усмивки!
цитирайУспя, успя да ме разсмееш в този студ. Ходих да Виваком да се разправям, че въпреки прекратен договор за мобилен интернет, продължават вече повече от 6 месеца да олекотяват разплащателната ми сметка. Та, помръзнах. След описаните от теб случки, обаче, се стоплих. Горкият г-н с бомбето. Нямам основание да не вярвам, че това действително е станало, защото самият аз съм препатил, макар и в други ситуации, като студент между 1960-а и 1965-а. Запазвам си място в дървен трамвай от едно време, като си оставям бомбето на празна седалка. Как може пловдивчанин в столицата да не е с бомбе! Така си запазих място и отидох да си дупча билетчето. Нововъведение. Връщам се, няма празен стол. Напрягам паметта си кой беше и преценям, че трябва да питам една огромна лелка, къде го е преместила. Тя ми се сопна, че не е имало никакво бомбе, но съобрази да се надигне и ми подаде моето скъпо бомбе вече с формата на мекица.
Вторият случай беше по-приятен. Замръкнахме в градината пред сегашното радио аз и момиче, което учеше фармация. Едва когато ставахме от пейката аз се сетих, че е трябвало да я нацелувам. И, както бяхме прави, почнахме. Бомбето ми падна в прахта на земята, но ме досрамя да го вдигна. Завъртях я уж да се отдалечим и не го стъпчем, но на нея й хареса това въртене... След час я изпратих до трамвая и се върнах. Горкото бомбе! Бе изпотъпкано до неузнаваемост. Не помня точно съдбата му, но в онези бедни студентски години сигурно съм го поизтупал и отново нахлупил...
В разказа на таксиметровия шофьор градацията е забележителна!
Поздрави от Пи-Ер, който вече носи таке и след две седмици ще навърши 17, но четени отзад-напред.
цитирайВторият случай беше по-приятен. Замръкнахме в градината пред сегашното радио аз и момиче, което учеше фармация. Едва когато ставахме от пейката аз се сетих, че е трябвало да я нацелувам. И, както бяхме прави, почнахме. Бомбето ми падна в прахта на земята, но ме досрамя да го вдигна. Завъртях я уж да се отдалечим и не го стъпчем, но на нея й хареса това въртене... След час я изпратих до трамвая и се върнах. Горкото бомбе! Бе изпотъпкано до неузнаваемост. Не помня точно съдбата му, но в онези бедни студентски години сигурно съм го поизтупал и отново нахлупил...
В разказа на таксиметровия шофьор градацията е забележителна!
Поздрави от Пи-Ер, който вече носи таке и след две седмици ще навърши 17, но четени отзад-напред.
sestra написа:
Благодаря за смеха :)
И аз ти благодаря!
kushel написа:
Това, за шофорите изобщо не е виц. :)
Поздрави!
makont написа:
всеки прави по няколко неща едновременно и нито едно не му е като хората. Иначе сутрин е много интересно, когато си на светофар, примерно: червило, вестник, червило, вестник, червило... Усмивки!
Да, в какви ли не комични ситуации може да изпадне всеки един от нас.
Поздрави Мая!
12.
tanelia -
Ехее, какви интересни случки си имал и ти! :) Благодаря, че ги сподели!
29.11.2013 15:38
29.11.2013 15:38
pvdaskalov написа:
Успя, успя да ме разсмееш в този студ. Ходих да Виваком да се разправям, че въпреки прекратен договор за мобилен интернет, продължават вече повече от 6 месеца да олекотяват разплащателната ми сметка. Та, помръзнах. След описаните от теб случки, обаче, се стоплих. Горкият г-н с бомбето. Нямам основание да не вярвам, че това действително е станало, защото самият аз съм препатил, макар и в други ситуации, като студент между 1960-а и 1965-а. Запазвам си място в дървен трамвай от едно време, като си оставям бомбето на празна седалка. Как може пловдивчанин в столицата да не е с бомбе! Така си запазих място и отидох да си дупча билетчето. Нововъведение. Връщам се, няма празен стол. Напрягам паметта си кой беше и преценям, че трябва да питам една огромна лелка, къде го е преместила. Тя ми се сопна, че не е имало никакво бомбе, но съобрази да се надигне и ми подаде моето скъпо бомбе вече с формата на мекица.
Вторият случай беше по-приятен. Замръкнахме в градината пред сегашното радио аз и момиче, което учеше фармация. Едва когато ставахме от пейката аз се сетих, че е трябвало да я нацелувам. И, както бяхме прави, почнахме. Бомбето ми падна в прахта на земята, но ме досрамя да го вдигна. Завъртях я уж да се отдалечим и не го стъпчем, но на нея й хареса това въртене... След час я изпратих до трамвая и се върнах. Горкото бомбе! Бе изпотъпкано до неузнаваемост. Не помня точно съдбата му, но в онези бедни студентски години сигурно съм го поизтупал и отново нахлупил...
В разказа на таксиметровия шофьор градацията е забележителна!
Поздрави от Пи-Ер, който вече носи таке и след две седмици ще навърши 17, но четени отзад-напред.
Вторият случай беше по-приятен. Замръкнахме в градината пред сегашното радио аз и момиче, което учеше фармация. Едва когато ставахме от пейката аз се сетих, че е трябвало да я нацелувам. И, както бяхме прави, почнахме. Бомбето ми падна в прахта на земята, но ме досрамя да го вдигна. Завъртях я уж да се отдалечим и не го стъпчем, но на нея й хареса това въртене... След час я изпратих до трамвая и се върнах. Горкото бомбе! Бе изпотъпкано до неузнаваемост. Не помня точно съдбата му, но в онези бедни студентски години сигурно съм го поизтупал и отново нахлупил...
В разказа на таксиметровия шофьор градацията е забележителна!
Поздрави от Пи-Ер, който вече носи таке и след две седмици ще навърши 17, но четени отзад-напред.
Много ми е приятно, че си подобрил настроението си, четейки моите историйки.
Колкото до Виваком, аз също имах неприятна история с тях по повод прекратяване на договор за безжичен интернет. Опитаха да ми измъкнат 50 лв, обаче номерът им не мина! :)
Поздрави и много усмивки за теб младежо почти на 17, четени отзад напред! :)
По повод на последното: Ех, защо не сме многоръкия Шива? :)))
Поздрави и хубав ден! :)
цитирайПоздрави и хубав ден! :)
14.
hristo27 -
Весели случки - като за уикенд!
30.11.2013 09:29
30.11.2013 09:29
Весели случки - като за уикенд!
цитирайscarlety написа:
По повод на последното: Ех, защо не сме многоръкия Шива? :)))
Поздрави и хубав ден! :)
Поздрави и хубав ден! :)
Поздрави и на теб миличка!
hristo27 написа:
Весели случки - като за уикенд!
Хубава събота и неделя Христо!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене