Отвори с усилие очите си. Огледа се бавно. Беше сам в малка бяла стая. Захвърлен, отписан от живите. Чакаха го всеки момент да се пресели в отвъдното. Плачеше му се, а не можеше да отрони нито една сълза. Никой не влизаше при него и никой от близките му хора не го посещаваше. Наистина беше напълно изоставен. Спомни си живота си, положението, което имаше в обществото, големият кабинет, алкохолните вечери с колегите, жените, които минаха през леглото му. Спомни си за хората, които идваха при него с надежда за помощ, а той ги гонеше и мачкаше като мравки. Беше се самозабравил, беше издигнал себе си в култ към своята личност. Той беше Великият Недосегаем! Но, нещата понякога се обръщат за миг.. Спомни си дъжда, магистралата, мерцедеса, скоростта, която беше над 250 км в час……
       Изведнъж чу гласовете, които идваха от вратата. Някой каза, че умиращият още диша и решиха да действат. Сложиха го на носилката и после в операционната.
      Светлината угасна, стана тихо. Настана мрак и само сенки се гонеха наоколо. Една от тях се надвеси над него и тихо му пошепна, че получава втори шанс. После светлината се завърна и той се огледа. Лежеше в леглото, но сякаш нещо липсваше. Опита се да раздвижи краката си, после и ръцете….Медицинската сестра го погледна състрадателно и полека отметна завивката настрани. Тогава той разбра какво липсва. Бяха отрязали ръцете и краката, за да спасят живота му.

      Очакваше го неговият Втори шанс. Подаде му ръка и го приветства в кръга на тези, които вече са Смирените Досегаеми. Всичкото време беше негово...

 

Tanelia
21.11.2013

Макар и метафорично е ужасно. Евтаназия!!!

Героят ми има втори шанс да преосмисли живота си и да се промени отвътре, защото външната промяна вече е получил!

Няма ли да е добре на някои политици, властници да им се даде подобен Втори шанс?...

А тези решения ги взема само Той!
И все пак е по-добре такива хора да се осъзнаят докато не е станало късно!
Поздрави!

остава вековната ярост на робът.
Не мислете, че съм против. Трябва да има наказание, иначе бунтът е безсмислен.
Но имам други идеи. Даже не изискват затвор.
Лустрация. Изземване на имотите и парите. Рязване на поддръжката от банките.
Тогава всички "бизнес- партньори" няма да ги познават. Ще бъдат господин никой в друга държава. И ще трябва да работят, за да съществуват.
Това ще е много по- добре. След 20 години може да има няколко променили се.

..едва ли ще се случи у нас такава промяна. Все пак гарван гарвану око не вади. А иначе те и сега не спират да работят.Но само и единствено за собственото си благоденствие, докато не получат здрав шамар отнякъде! А такъв винаги се появява, когато най-малко е очакван! Защото няма и не може да е все така!
Поздрави!

Това е самата реалност, от която никой не е успял да избяга. Затова добрите хора чувстват края си като облекчение, а гаднярите - като най-ужасното проклятие, заради което натрапват на околните омразите и невежите си предразсъдъци, докато не им бъде отнета тази възможност.

Всеки от тях рано или късно ще си получи заслуженото!

че днес НЯКОЙ напълно "демократично" ни позволява да се изразходваме, развивайки своите 250 км./ч., за да катастрофираме, след което, "социално" да ни осигури "втори шанс" за тихо живуркане в смирение и благодарност.

А има начин да извоюваме своя "втори шанс" без, и преди, да бъдем "милосърдно" осакатени морално и физически.

За този "втори шанс" / а може би и последен за тях и нас/ все още се борят "ранобудните".

Но както ние ги оставяме сами в тази тяхна борба, така утре те ще ни изоставят не само сами, но и вече самоосакатили се, "доволни полутрупове", разчитащи на милостиво предоставения ни "втори шанс" към небитието !

Да, колкото са по-здрави, толкова повече провалят собствените си деца. А не съм аз да се кахъря за това, след като родителите им безкрайно упорито подриват бъдещето им, като се вживяват във великия пример за следване, защото са били безскрупулни.