Историята, която ще прочетете може да ви прозвучи като откъс от книга или филм, но всъщност тя е истинска. Докато ми я разказваха ме увериха, че героите в нея са реални. Но предавана от уста, на уста историята все повече заприличва на приказка. Насладете й се и вие.

Ели била студентка първа година в Софийския университет и все още не познавала никого. Но още през първата седмица едно от момчетата в нейния курс й се сторил повече от симпатично.

Минали няколко седмици, в които Ели събирала кураж да се запознае с красивия непознат, докато в една от лекциите им заедно най-накрая се престрашила да го заговори - казвал се Иво.

Двамата бързо станали приятели, но отношенията им останали такива цели 3 години, в които Ели не преставала да таи надежда за нещо повече.

В една от лекциите по Психология, която посещавала, професорът дал пример за това как човек може да се справи с емоциите си - чрез "писмо без адрес". Според него да напишеш писмо до някого, без да имаш намерение всъщност да му го пратиш може да изрази емоционалното състояние, в което се намираш.

Ели решила да опита да превъзмогне чувствата си написвайки това писмо докато чака началото на следващата лекция. Пъхнала го в тетрадката си след като вече било готово и се запътила към лекцията.

Както във всички хубави истории и тук съдбата се намесила като решила, че писмото трябва да изпадне от тетрадката и да попадне в ръцете на най-добрия приятел на Иво. Той взел писмото и решил да го запази за себе си, тъй като много харесал съдържанието му.

След още година на паритито за дипломирането им всички се събрали у най-добрия приятел на Иво. Купонът се развихрил и подпийналият приятел на Иво започнал да вади стари тетрадки от университета и "тържествено" да къса страници от тях, показвайки, че вече не са му нужни. Писмото се появило между изписаните страници и в бързината скъсал и него на две. Усетил се сравнително рано преди да го разкъса на малки парченца и го оставил настрани.

На сутринта Иво и Ели помогнали за разчистването на апартамента след големия купон. Ели чистела балкона, докато Иво се натъкнал на писмото. Липсата на имена не му попречила да разбере, че в писмото става дума за него, защото случките описани вътре били общите им спомени. Да прочете това било напълно достатъчно, за да види най-добрата си приятелка в друга светлина.

Днес Ели и Иво са щастливо женени и очакват детенце. Неслучайно реших да споделя историята с вас, защото в нея има една голяма истина, която често пропускаме да осъзнаем. Мълчанието, недоизказаните думи и прикритите чувства са грешка, която често допускаме.

 

Ако и вие пишете, мислите или мечтаете за някого... просто сложете адрес!

 

От Славея Йорданова
http://vij-me.com/bg/ted/58-2011-01-10-09-25-56/314-2011-01-19-19-06-25.html

в живота ни....., колко щастие е отлетяло безвъзвратно и колко се е процедило през шепите ни като пясък!!!
Понякога щастието идва късно , друг път - неочаквано, а пак понякога (най-често можеби) никога не идва....
Това е животът - низ от случайности....
И, все пак - слагайте адрес, може и да ви споходи неочакваното щасти е---
Дано!!!!