Или както с обич го наричаме всички в къщи – дядо Таньо.

Сещам се за една случка – дошли в нашето село някакви хора, които търсели да купуват телета. Попитали събралите се на опашката за хляб хора знаят ли някой да продава в селото. Дядо Таньо съвсем сериозно им отговорил – Ще идете у Батальонко, той има много животни, май има и телета, и май продава, щото споменаваше такова нещо. Само да поясня, че въпросният Батальонко е стар ерген, самотник, който живее в схлупена къщичка и се изхранва от това, че свършва по някоя работа на съселяните си и те му дават някой лев, или купони за хляб, или сирене, или нещо друго за ядене. А в двора си той няма дори куче, камо ли телета. Отишли хората у посочения човек, а той излязъл рошав и неугледен да ги посрещне, и като го попитали дали продава телета, той мигал като тряснат насреща им, но  веднага се сетил, кой може да ги е пратил при него. Друг път пак на опашката за хляб, съселяните го попитали – Абе, дядо Таньо къде е баба Донка / майка ми, лека й пръст/, а той отговорил – Ами пратил съм я на курорт да си почине от мен, и ако много се забави, аз ще си намеря някоя капелата баба да ми шета в къщи. А по това време майка беше при нас в града, защото имаше здравословни проблеми. И после като се прибрала на село, комшийките я питали как е изкарала курорта, а тя мигала насреща им и се чудела за какво говорят. Беше му страшно ядосана.

На 24 септември татко имаше рожден ден, навърши 79 години. Събрахме се най-близките му, любими хора, подредихме празничната трапеза, имаше торта със свещички, снимки за спомен, а той беше много щастлив, усмихнат и доволен! Ние, също.......