Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
26.10.2014 16:05 -
Притча за отхвърлените възможности
Автор: tanelia
Категория: Други
Прочетен: 5182 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2014 16:06
Прочетен: 5182 Коментари: 10 Гласове:
14
Последна промяна: 26.10.2014 16:06
Живял на света един човек…
Притча за отхвърлените възможности
Снимка: http://kailazh.ru/post151819414/
Има легенда, според която Бог се явява на всеки от нас веднъж в живота. Все едно под каква форма – измръзнало мокро коте, просещ старец, човек, седящ спокойно на пейката до нас... И тогава съдбата ни е на карта. Тя зависи от това как ще реагираме на тази „случайна" среща. Какво ще кажем. Какво ще направим.
Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.
В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Обаче интервюто минало неуспешно и не го взели на работа.
Веднъж, в една прекрасна лятна вечер човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват.
Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.
Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.
Животът му бил нещастен. Той починал в самота.
Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.
- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...
- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.
- И за какво?
- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека?Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб беше ръката ти.
Ами онази жена-уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти.
Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто, за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб беше сърцето ти.
Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай...
Заслушайте се в света около вас, той ви предлага толкова възможности. А за помощта трябва да се научим не само как да я искаме, но и как с достойнство да я приемаме...
http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/2916-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA.html
Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.
В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Обаче интервюто минало неуспешно и не го взели на работа.
Веднъж, в една прекрасна лятна вечер човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват.
Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.
Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.
Животът му бил нещастен. Той починал в самота.
Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.
- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...
- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.
- И за какво?
- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека?Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб беше ръката ти.
Ами онази жена-уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти.
Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто, за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб беше сърцето ти.
Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай...
Заслушайте се в света около вас, той ви предлага толкова възможности. А за помощта трябва да се научим не само как да я искаме, но и как с достойнство да я приемаме...
http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/2916-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA.html
да чета притчи и приказки, защото в тях винаги се таи по една, или няколко мъдрости! Изпуснатите възможности... Всеки ги има в своя живот, но почти винаги не ги забелязва, или пък това стане, то ще е вече твърде късно за промяна. Дилемите в нашия живот - "или, или" винаги са ни скъпровождали и ние често сме се появявалия в грешната страна ...
Благодаря ти, Танелия, за прекрасната притча!
Пожелавам ти романтика и усмивки!!!!
цитирайБлагодаря ти, Танелия, за прекрасната притча!
Пожелавам ти романтика и усмивки!!!!
mrazekoff написа:
да чета притчи и приказки, защото в тях винаги се таи по една, или няколко мъдрости! Изпуснатите възможности... Всеки ги има в своя живот, но почти винаги не ги забелязва, или пък това стане, то ще е вече твърде късно за промяна. Дилемите в нашия живот - "или, или" винаги са ни скъпровождали и ние често сме се появявалия в грешната страна ...
Благодаря ти, Танелия, за прекрасната притча!
Пожелавам ти романтика и усмивки!!!!
Благодаря ти, Танелия, за прекрасната притча!
Пожелавам ти романтика и усмивки!!!!
Знаци ни се дават непрекъснато. Ние само трябва да се научим да ги забелязваме, да ги усещаме със сърцето си и да действаме! Няма случайни неща! Всичко, което се случва е част от гениалният план на Твореца!
Благодаря ти за чудесните пожелания! :)
3.
hristo27 -
Прекрасна притча! Браво за избора ...
26.10.2014 17:45
26.10.2014 17:45
Прекрасна притча! Браво за избора ти.
цитирайМного поучителна история! Поздрави Таня!
цитирай
5.
анонимен -
Много ми хареса. Възпитателно, но ...
26.10.2014 19:12
26.10.2014 19:12
Много ми хареса. Възпитателно, но за едно по-старо време. Не зная дали в сегашните вълчи времена...
цитирайБлагодаря за порцията мъдрост, мила!
цитирайКрасиво! Кара те да вярваш, че и ти можеш, че още не е късно...само трябва да излезеш сред хората...там е твоето щастие, ако имаш очи и уши, и сърце за другите... Споделям тази философия. Поздрави с пожелание за спорна седмица с много усмивки!
цитирайhristo27 написа:
Прекрасна притча! Браво за избора ти.
Поздрави!
alexs написа:
Много поучителна история! Поздрави Таня!
kushel написа:
Много ми хареса. Възпитателно, но за едно по-старо време. Не зная дали в сегашните вълчи времена...
Точно в тези времена е нужно да не се отказваме, а да следавме мечтите си!
Поздрави kushel
erato7 написа:
Благодаря за порцията мъдрост, мила!
Спокойна и нежна нощ ти пожелавам!
donchevav написа:
Красиво! Кара те да вярваш, че и ти можеш, че още не е късно...само трябва да излезеш сред хората...там е твоето щастие, ако имаш очи и уши, и сърце за другите... Споделям тази философия. Поздрави с пожелание за спорна седмица с много усмивки!
Всеки от нас носи Божествената искрица в сърцето си. Трябва само гледайки да виждаме, да излъчваме любов и доброта, и да следваме напътствията на нашите сърца!
Поздрави
tanelia написа:
Точно в тези времена е нужно да не се отказваме, а да следваме мечтите си!
Поздрави kushel
kushel написа:
Много ми хареса. Възпитателно, но за едно по-старо време. Не зная дали в сегашните вълчи времена...
Точно в тези времена е нужно да не се отказваме, а да следваме мечтите си!
Поздрави kushel
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене