Много си мислех, как да презентирам талантливите творби и харизмата на Светльо Недев. В крайна сметка реших, че в своето интервю той е споделил достатъчно и доста интересни неща за себе си и своето творчество. Много харесвам картините на Светлозар, особено онези, които излъчват позитивизъм и светло настроение!
Дерзай Маестро! :)

Artist of the Week – Светлозар Недев 5 декември, 2011 от Велика Гюлемерова

Интервю на Велика Гюлемерова с художника и фотограф Светлозар Недев от Стара Загора

Г-н Недев, Вие сте изкушен едновременно и от живописта, и от фотографията. Кое обаче е първата Ви любов? Взаимно свързани ли са, или се предизвикват едно друго?

Както се казва, първата любов не се забравя никога и би трябвало с лекота да отговоря на този въпрос, НО / когато има НО винаги всичко се обръща/  аз се замислям и малко ми е трудно да дам  еднозначен отговор! Причината, мисля, че е дълбоко на подсъзнателно ниво! За да бъда конкретен, ще Ви кажа следното:

Моята майка не е професионален художник, в смисъла на общо признатите норми, т.е не e завършила художествена академия, но тя рисува от дете, цял живот и сега, когато е  на 84 години. Нейната любима тема са пейзажите – морски и горски.  В нашата къща  целите стените на стаите бяха изрисувани с едни развълнувани морета в стил Айвазовски и едни есенни горски пейзажи в стил Шишкин.

Аз израснах сред  тези стенописи  по стените и многото платна, завършени и недовършени, или само грундирани, които бяха навсякъде по цялата къща! Аз учих азбуката, сричах, но  винаги се разсейвах с безбройните книги с репродукции, които винаги бяха  разтворени и натрупани една върху друга и аз волю или не волю ги  разглеждах!

Така изобразителното изкуство  влезе на подсъзнателно ниво в мен. По –късно осъзнах колко ми е било полезно това при творческите решения  за съчетание на цветове или създаването на композиция на кадъра! И след тези много слова сега отговарям на въпроса – живописта беше първата любов, но осъзната любов са и двете изкуства, както и да Ви звучи това!

Какво мислите за съвременната фотография и програмите от типа на Photoshop? Помагат ли, или създават един твърде изкуствен свят? Следвате ли някакви тенденции?

Аз имам малко по-различно мнение от това на много фотографи, които въздишат по отминалите времена. Няма я вече „тъмната стаичка” или по-точно тя беше заменена с тази програма Photoshop; няма ги филмите, които са заменени от матрици на съвременните фото камери, но и аз не съм на 15 години, а станах на 50,  това е животът, винаги напред – никога назад!

Програмата  Photoshop дава огромни възможности за творческа изява на всеки,  включително и на хора, които не се занимават професионално с изкуство, така наречените – напреднали любители! И това се приема с огромна съпротива от старите „майстори”, много ревност и завист, просто защото не са усвоили тази програма и не могат да я ползват.

Аз лично ползвам  Photoshop, когато си правя проектите за картините и когато работя истинска  фотография! Не може в 21 век да се правим, че предпочитаме да позлваме файтони пред автомобили – просто е леко смешно, за да не кажа много лицемерно!!!!

Имате ли любима тема, която пресъздавате и всеки път Ви провокира да творите?

Нямам любима  тема, но имам любим стил на изказа си и той е посмодернизмът!

Картините Ви са изключително цветни, наситени с емоции, чувства и виталност, а женските образи надничат от всяко платно! Това ли е архетипното в изкуството?

За цялото изкуство не се наемам да отговарям, но за моето творчество ще кажа, че женското тяло и образ е красиво, божестено  творение и аз искам да го пресъдавам с моите  скромни изразни средства на живописта и фотографията!

Споделете как се възприема изкуството Ви по света!

В Западна Европа мисля, че ме приемат нормално като един „истински” източноевропец  – леко надменно, но това са даденостите  на съдбата!!

Ако ме питате за Россия, там нещата са други, ето един  цитат „ТЫ просто талантище!!! другими словами очень-очень талантливый человек!” Това ми изпрати в един е-мейл  една руска художничка,  която беше на моята изложба в Москва след като ходила още три пъти да гледа моите картини в залата, където беше експонирана изложбата.

И това също мисля, че  е  нормално за  руснаци, те са топли хора, искрени,  и го изразяват открито без пристеснение  или конюктурни съображения.

Какво послание отправяте със своите картини? Вярвате ли, че изкуството възпитава?

Разбира се  вярвам, че изкуството възпитава и то възпитава  за цял живот – да не казвам завинаги, защото нищо не е завинаги! Надявам се моите работи да излъчват позитивните емоции, които съм вложил в платната и фотосите! А посланията – искрено се надявам да са естетски,  запълващи духовната празнина на нашето сиво и забързано ежедневие.

Какво мислите за съвременните творци? Харесвате ли някого?

Да,  аз харесвам съвременните автори и аз самия  се считам за един от тях. Левски беше казъл „Времето е в нас и ние сме във времето” и мисля, че е прав!

Много съвременни творци са прекрасни и думата „харесвам” не е точната, аз им се възхищавам и се уча от тях – да не забравяме, че аз не съм завършил художествена академия, а културология! Например един Анастас Константинов, Валентин Дончевски,  бразилката  Силвия Полото, която твори в САЩ, и много, много  други!

Разкажете ни нещо интригуващо за работата си като фотокореспондент към БТА!

Журналистиката е една  „мелница” , която всеки ден те премята от  една тема в друга; от едно събитие в друго, различни и по жанр, и по важност! Мисля, че ще е интересно за вашите читатели да разкажа за едно събитие, важно за мен, но и много важно за националната и световна история – разкриването на тракийската могила „Голяма косматка„  край град Шипка. Рано сутринта в 2 часа звъни археологът Георги Китов, Бог да го прости, и  крещи: „Дойде полиция, дойдоха мутри, елате да снимате”!

Преди един месец бях катастофирал и бях със спукана кост на крака и тъкмо се бях раздвижил, но ме болеше и куцах с единия крак, а колата беше още в сервиза! Взехме с колежката  такси до  автогарата и първия авотобус до Велико Търново, който е в 5 часа! Разбира се, автобусът няма спирка до тракийската могила, та се наложи да молим и уверяваме шофьора да ни спре по-близо!

Накуцвайки и подпирайки се още с патерица, преминахме през една нива, аз изоставам от колежката, но все пак се довлякох за около 40 минути до могилата! И там видях около 4 черни  джипа с  хора в тях.  Пред могилата имаше полиция с черни маски, с автомати и не  пускаха никой да влезе и излезе от гробницата.

Китов излезе  отпред  пред прокопаната дупка и каза, че тази нощ са разкопали гробницата и са намерили безценни неща, а бронзовата глава на Севт Трети е била на около 5 метра пред входа – беше много вузбуден и сливаше думите!

Вътре са открили златния венец, малки златни фигурки по земята,  ложето на владетеля беше посипано със златен прашец, а пред него беше скелетът на една змия.. Преди ние  да влезем в разкопаната тракийска могила,  излезе друг фотограф, който силно ядосан се караше с полицаите, които му  заповядали да си изтрие всички снимки, защото е снимал без разрешение! Когато влязохме вътре в гробницата, за секунди ми минаха мисли  за филмите за Индиана Джонс!

Беше много тайнствено и необикновено, когато видях  ложето на тракийския владетел и  разпиления на много части златен венец и другите артефакти от 4 – 3 век преди Христа.  Това е един забелижителен спомен, който понякого идва в съня ми, връща ме години назад, и до днес си мисля  за траките, обитавали тези земи, и за тайните за тях, които още не знаем.

Бях и когато президентът Първанов отнесе в колата си бронзовата глава на Севт Трети, наоколо притъмня. Бях и когато откриха маската на Терес, президентът даваше интервю, а от гробницата излезе една змия, за ужас на всички.

Какъв компромис не бихте направили с творчеството?

Не бих направил компромис, защото не виждам потребност да го правя.

Какво Ви предстои в скоро време?

В най-близко време очаквам да ми се обадят да експонираме фотоизложбата за неолитните жилища”Раждането на Европа” в Народното събрание, а през 2012, ако сме живи и здрави през май месец – нова изложба в Москва и Звенигород!

Опишете се с няколко думи?

Бог ми е дал  дарба и аз съм му благодарен, надявам се на още  здраве и късмет, за да изпълнявам мисията си на този свят!!

За какво мечтаете?

Аз не  съм мечтател, а реалист! Аз реално имам потребност от процеса, наречен рисуване и снимане, а  дали съм харесван, или съм успял, и каква ще е съдбата на моите произведения, е друга тема, никой не може да каже, аз също!

Снимки: Личен архив Светлозар Недев

Аз лично ползвам Photoshop, когато си правя проектите за картините и когато работя истинска фотография! Не може в 21 век да се правим, че предпочитаме да позлваме файтони пред автомобили – просто е леко смешно, за да не кажа много лицемерно!!!!

Чудесно е, че не е останал в миналото.

Хубав постинг, успешна седмица от мен :))))))))))))))))))))


Валя

Наистина са хубави творбите му! Желая му още по-големи успехи!
Поздрави!

Поздрави!

Поздрави!