Мисля, че проблемите са за това, за да бъдат решавани. Те не идват при  нас случайно. Те са точно толкова, колкото трябва да бъдат. И точно толкова, колкото всеки от нас може да понесе. Те идват, за да ни научат на нещо и да помогнат в нашето духовно израстване.

      И как аз  си помагам, когато ми предстои на реша поредния възникнал проблем, или ситуация, в която попадам, независимо дали е в личния ми живот , в между личностен план или в служебен.

      Първо -  старая се да остана спокойна, да владея себе си, емоциите си / никак не е лесно и всеки ден работя върху това/, защото, когато човек е спокоен може да мисли, а щом може да мисли, решение ще намери. В моментите когато съм се под дала на емоцията съм си давала сметка после, че  само съм причинила вреда на себе си.

      Второ -  разбрала съм, че когато изглежда, че даден проблем, няма решение - винаги има най-малко две. И едното да открия  е достатъчно.

      Трето -  казвам си, че и това ще премине, защото в живота ми се е случвало какво ли не, минава и заминава. И този проблем ще отшуми.

     Четвърто -  не търся причините за проблема или ситуацията, в която съм изпаднала. Той вече се е случил. Така, че не се питам защо. Всичко може да се случи. На всеки. Включително и на мен. Не забравям това. Но много е важно действието, търсенето на решение. Никой не би могъл да каже в момента дали е правилно. Това става ясно после .

      Пето -  научих се да мисля, че онова, което ми се случва в момента, е за мое добро, ако не за тялото, то поне за душата ми. Защото дори и в неща, които ми се струват в момента много лоши, винаги има нещо добро. Старая се да го открия.

     Шесто -  всеки човек, когото срещам по своя път, независимо дали в личен или служебен план, идва в точното време и на точното място. Просто е нужно да разбера, защо го срещам, какво трябва да науча и за какво ми е този урок.

     Седмо -  спазвайки тези правила, открих, че това се верните начини да запазя хармонията в себе си. А когато съм в хармония със себе си, усмивката сама се появява на лицето ми, озарява го, и това се предава почти магнетично и върху хората, които са покрай мен. Наблюдавам това всеки ден .

      Благодарна съм за всеки нов ден в живота си, за всяка ситуация, за всеки проблем. Не винаги в момента, често пъти после. Но е важно за мен съзнаването на това, че трябва да бъда благодарна  за всичко, което ми се е случило, в момента се случва, или предстои да се случи. Защото случайности не съществуват.

tanelia
03.09.2011