Мишочко малък, сивичък на цвят,

с мустачки, окъсели от лукавство,

очички късогледи впери пак

към сиренцето тъй блянувано, желано.

Не беше гладен той ,Ала какво от туй?

Да трупа сиренца за него само,

превърна се във мания голяма.

И нямаше значение, че в дупката

за другите мишлета цареше глад,
и студ, и мрак ,

той мислеше за своя си сал сив тумбак!

Та постоя така , погледа

и без миг на колебание дори,

към сиренцето синьо-бяло

затича  се уверено, лудешки.

Че  беше сигурен кат всеки път

във тенекийката завързана отзад.

Но в своя унес нашият герой

внимание изобщо не обърна, че таз поредна тенекия

издаде звън кристален, ясен, силен.

И ужас, о, отгде се взе тоз як котак

Мишока сграбчи в хватка здрава.

Преметна го с финес коташки на земята

и Мишльо вирна безпомощно краката.

Не ми се мисли к,во го чака!!! : - )

Tanelia