2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 4013 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2012 17:14
Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й влажни очи попиваха простора и слънцето се отразяваше в тях. Наведе глава и започна бавно да отскубва стръкчета трева.
Изведнъж тя почувства, че мигът наближава. Остра болка разряза като с нож утробата й. Фелисия напрегна тялото си, всяка фибра от него очакваше този миг. Краката й потрепераха, огънаха се и тя полегна на меката трева. Болката се усилваше. Нямаше никой наоколо. Само слънцето не спираше да я гали с топлите си, нежни лъчи, сякаш й даваше сили за предстоящото божествено изпитание.
Тя събра всичките си сили и се напрегна, тялото й се разтвори и малкото пое първата си глътка въздух. Фелисия погледна към него, то лежеше на меката трева, толкова мъничко, безпомощно и мокро. Обзе я топла нежност. Чудото се бе случило, тя бе станала майка. Вече не беше сама. Бяха две – тя и дъщеричката й. Щеше да я научи на толкова много неща. Щеше да я научи да бъде свободна, независима, да се пази от хората, които дебнеха, за да я покорят и направят робиня. Фелисия бавно се изправи и зацелува нежно крехкото телце. Очите й се взираха с любов в малкото създание. То усети майчината ласка и заклати телцето си в опит да се изправи на крехките си нозе.
Изведнъж небето помръкна, слънцето се скри уплашено зад един облак. Фелисия усети въжето около шията си, което се стягаше в безмилостна прегръдка. Не можеше да диша, задушаваше се. Тя с ужас видя ръцете, които отнасят детето й. Чу мъжки смях и говор – щяха да получат много пари за тази бяла красота.
От години дивата кобила се изплъзваше умело от ръцете на ловците на коне.
Фелисия разбра – всичко свърши, бяха я заловили.
tanelia
6 март 2010:)Фелисия знаеше, че в света на хората парите значеха свобода, а нейната струваше достатъчно.
не е коментар:) просто снощи сънувах коне, а преди малко прочетох друг текст в блога и свързах с разказа за Фелисия:)
поздрави!