Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
25.04.2011 11:40 -
Когато...
Автор: tanelia
Категория: Други
Прочетен: 2921 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2011 11:55
Прочетен: 2921 Коментари: 12 Гласове:
17
Последна промяна: 25.04.2011 11:55
Когато майка ми / Светла й памет/ завърши земният си път....помня как се чувствах.....
Тя боледува дълго, преживя две изключително тежки операции за една година, но беше боец, не престана да се бори и да предава своята сила и на нас, двете си дъщери. Утешаваше ни и никога не показа, че се съмнява в своето излекуване. Но аз усещах, че краят наближава, че нищо повече не мога да направя, освен всеки ден, час и минута да й показвам, колко много я обичам!.....Последната седмица преди края, тя беше в болница. Прибрахме я от там и сестра ми реши да я вземе у тях, защото преди това тя няколко месеца бе при мен в къщи. Същата вечер когато я взехме от болницата исках да остана край леглото й аз, защото сестра ми не беше спала две поредни нощи, но така се случи, че не останах. На следващата нощ бях непоколебима в желанието си да бъда аз покрай майка. Отпратих сестра ми да си легне и останах. Свих се в краката на мама. Тя не можеше да спи легнала защото се задушаваше. Седеше подпряна на две големи възглавници и стеше..."въздух, въздух"........така исках да й дам въздух, но.....не можех, бях безсилна......само погалих нежно ръката й. Бях толкова преуморена, работата ми е напрегната и отговорна, и това което се случваше с майка, допълнително ме изморяваше. Понякога се чудя как издържах, но явно има ресурси вътре в нас, за които ние не знаем, и от които черпим в моменти като този. Задрямала съм....само няколко минути.......и изведнъж нещо сякаш ме накара да отворя очи, и сякаш някаква сила ме изправи седнала в леглото точно срещу мама.Часът беше 12 без 15 преди полунощ. Видях я....очите й бяха затворени, сякаш бе заспала дълбоко, лицето й излъчваше спокойствие.......тя си бе отишла! Чувах само тишината.....толкова бе тихо. Не зная дори как да опиша тази тишина! Станах, погалих майка си и постоях така занемяла! После събудих близките си....
По това време татко си бе на село, макар и трудно подвижен той предпочиташе да си стои на къщичката. Съпругът на сестра ми ме закара на село към пет часа сутринта. Татко бе вече отдавна буден и онова, което се случи просто ме изуми, той каза...."майка ти почина, нали?" И разказа... Събудил се от жестокото виене на нашето куче и чул гласът на майка, която го викала от външната врата да стане да й отвори, че си идвала в къщи. Той разбрал какво се е случило. Беше се избръснал, а не можеше и досега аз си го бръсна, къпя и обличам. Но тогава е добил сила и се бе подготвил - беше избръснат и облечен с новите си дрехи. Докараха мама на село в нейната си къща към десет сутринта.........на другия ден в десет сутринта отново я откарахме в града, където я положихме в последния й дом. Така изпълнихме и двете й желания.........
Беше ми много, много тежко...нея я нямаше, не чувах топлия й глас, майчинските й укори и напътствия. Болеше ме много....... Сега зная, че тя е жива в едно друго измерение, че винаги е с мен и винаги ми помага, и ме закриля! И зная, че на всички празници тя седи редом с нас, усмихва се и й е хубаво когато ни вижда всички заедно и когато ни вижда щастливи! Това ми помага, зная че помага и на нея....
Много те обичам Майчице! В моето сърце, душа и мисли ТИ си ЖИВА! И така ще бъде докато аз съм тленна!
Тя боледува дълго, преживя две изключително тежки операции за една година, но беше боец, не престана да се бори и да предава своята сила и на нас, двете си дъщери. Утешаваше ни и никога не показа, че се съмнява в своето излекуване. Но аз усещах, че краят наближава, че нищо повече не мога да направя, освен всеки ден, час и минута да й показвам, колко много я обичам!.....Последната седмица преди края, тя беше в болница. Прибрахме я от там и сестра ми реши да я вземе у тях, защото преди това тя няколко месеца бе при мен в къщи. Същата вечер когато я взехме от болницата исках да остана край леглото й аз, защото сестра ми не беше спала две поредни нощи, но така се случи, че не останах. На следващата нощ бях непоколебима в желанието си да бъда аз покрай майка. Отпратих сестра ми да си легне и останах. Свих се в краката на мама. Тя не можеше да спи легнала защото се задушаваше. Седеше подпряна на две големи възглавници и стеше..."въздух, въздух"........така исках да й дам въздух, но.....не можех, бях безсилна......само погалих нежно ръката й. Бях толкова преуморена, работата ми е напрегната и отговорна, и това което се случваше с майка, допълнително ме изморяваше. Понякога се чудя как издържах, но явно има ресурси вътре в нас, за които ние не знаем, и от които черпим в моменти като този. Задрямала съм....само няколко минути.......и изведнъж нещо сякаш ме накара да отворя очи, и сякаш някаква сила ме изправи седнала в леглото точно срещу мама.Часът беше 12 без 15 преди полунощ. Видях я....очите й бяха затворени, сякаш бе заспала дълбоко, лицето й излъчваше спокойствие.......тя си бе отишла! Чувах само тишината.....толкова бе тихо. Не зная дори как да опиша тази тишина! Станах, погалих майка си и постоях така занемяла! После събудих близките си....
По това време татко си бе на село, макар и трудно подвижен той предпочиташе да си стои на къщичката. Съпругът на сестра ми ме закара на село към пет часа сутринта. Татко бе вече отдавна буден и онова, което се случи просто ме изуми, той каза...."майка ти почина, нали?" И разказа... Събудил се от жестокото виене на нашето куче и чул гласът на майка, която го викала от външната врата да стане да й отвори, че си идвала в къщи. Той разбрал какво се е случило. Беше се избръснал, а не можеше и досега аз си го бръсна, къпя и обличам. Но тогава е добил сила и се бе подготвил - беше избръснат и облечен с новите си дрехи. Докараха мама на село в нейната си къща към десет сутринта.........на другия ден в десет сутринта отново я откарахме в града, където я положихме в последния й дом. Така изпълнихме и двете й желания.........
Беше ми много, много тежко...нея я нямаше, не чувах топлия й глас, майчинските й укори и напътствия. Болеше ме много....... Сега зная, че тя е жива в едно друго измерение, че винаги е с мен и винаги ми помага, и ме закриля! И зная, че на всички празници тя седи редом с нас, усмихва се и й е хубаво когато ни вижда всички заедно и когато ни вижда щастливи! Това ми помага, зная че помага и на нея....
Много те обичам Майчице! В моето сърце, душа и мисли ТИ си ЖИВА! И така ще бъде докато аз съм тленна!
С възхищение към Вас!Приемете моите най-искрени съболезнования!
цитирайкото ме върна назад във времето, когато и моите родители бяха живи (Бог да ги прости).
Колко е красиво, когато децата обичат и уважават своите родители, когато между тях витае добрина и човеколюбие.
За съжаление някои неща ги проумяваме , тогава, когато са безвъзвратно загубени, когато човек остане сам и всичките проблеми на света се стоварят върху главата му.
Много красиво и много истинско си описала всичко.
Благодаря ти за това, че предизвика сълзите в очите ми....
Хубави и светли празници ти пожелавам!!!!
Бъди благословена!!!!
цитирайКолко е красиво, когато децата обичат и уважават своите родители, когато между тях витае добрина и човеколюбие.
За съжаление някои неща ги проумяваме , тогава, когато са безвъзвратно загубени, когато човек остане сам и всичките проблеми на света се стоварят върху главата му.
Много красиво и много истинско си описала всичко.
Благодаря ти за това, че предизвика сълзите в очите ми....
Хубави и светли празници ти пожелавам!!!!
Бъди благословена!!!!
3.
hristo27 -
Няма по-ценно от Здравето и Майк...
25.04.2011 14:57
25.04.2011 14:57
Няма по-ценно от Здравето и Майката!
цитирайzarumitu написа:
С възхищение към Вас!Приемете моите най-искрени съболезнования!
Благодаря ти сърдечно!
mrazekoff написа:
кото ме върна назад във времето, когато и моите родители бяха живи (Бог да ги прости).
Колко е красиво, когато децата обичат и уважават своите родители, когато между тях витае добрина и човеколюбие.
За съжаление някои неща ги проумяваме , тогава, когато са безвъзвратно загубени, когато човек остане сам и всичките проблеми на света се стоварят върху главата му.
Много красиво и много истинско си описала всичко.
Благодаря ти за това, че предизвика сълзите в очите ми....
Хубави и светли празници ти пожелавам!!!!
Бъди благословена!!!!
Колко е красиво, когато децата обичат и уважават своите родители, когато между тях витае добрина и човеколюбие.
За съжаление някои неща ги проумяваме , тогава, когато са безвъзвратно загубени, когато човек остане сам и всичките проблеми на света се стоварят върху главата му.
Много красиво и много истинско си описала всичко.
Благодаря ти за това, че предизвика сълзите в очите ми....
Хубави и светли празници ти пожелавам!!!!
Бъди благословена!!!!
Докато сме живи и дишаме, отишлите си от този свят наши близки ще си останат живи в сърцата и мислите ни! Светла им памет!
hristo27 написа:
Няма по-ценно от Здравето и Майката!
Да, това е вярно Христо! Благодаря ти от сърце!
Майката продължава да бди над децата си дори да е напуснала този живот и да е вече в светът на светлината. Понякога можем да почувстваме това, когато изведнъж получим сила в труден момент, на душата ни стане по-леко, а в мислите ни се появи любимото лице на тази, която ни е откърмила...
цитирайsparotok написа:
Майката продължава да бди над децата си дори да е напуснала този живот и да е вече в светът на светлината. Понякога можем да почувстваме това, когато изведнъж получим сила в труден момент, на душата ни стане по-леко, а в мислите ни се появи любимото лице на тази, която ни е откърмила...
Майката е Свята!
Знаеш, че тя е там горе, звездичка в небето, твоята звездичка. Никой, никога не може да изкорени от сърцата ни майчината обич, тя грее, докато те туптят! Хубава и спорна седмица!
цитирайmakont написа:
Знаеш, че тя е там горе, звездичка в небето, твоята звездичка. Никой, никога не може да изкорени от сърцата ни майчината обич, тя грее, докато те туптят! Хубава и спорна седмица!
Бъди благословена с късмет, дълъг живот и здраве!
на душата и там, където се намира!
цитирайpriqtel12 написа:
на душата и там, където се намира!
Благодаря ти сърдечно!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
