Тази легенда съм я слушал през 1986 год., от Благо Геров, малко след като бяхме слезли от връх Каменитица, и седнахме да ядем долу на равното до водичката...,
час преди това се катерихме по скалите нагоре, откопахме по десетина стръка еделвайси, сложихме ги в найлонови торби, и след това ги отглеждах и размножавах три години на терасата си... : )))
Най-итересното бе, че нагоре, по отвесните скали се качвах нормално за спортната си форма тогава, но на надолу плаках и ако не беше Благой Геров да забива пикела си под мен и да ми дава възможност да стъпвам така и нямаше да оцелея, а щях да се срина надолу в пропастта...
Страшно беше, но имам хубави спомени за онези времена...
Съшщата легенда, красиво разказана горе, съм включил в новата си книга, събирана, разбира се, в разстояние на петнадесет години...
Разбирам, хубава епегендата, нека всеки я разказва, и то по своя си начин..., нашият Пирин трябва да пребъде :)))
Поздрави за авторката :))))))

Едел, Едел! Гледай, мила!
Виждаш ли ти онзи цвят-
те очи в скалата впили .
- Мене той е непознат!
Закатерили скалата
с пот облели се чела
ще пожали ли съдбата
две дечица, две сърца?
- Едел, дай ми ти ръка!
И ръка в ръката впили ,
тя го гледала и в миг :
-Едел, падам сестро мила ,
се понесъл страшен вик.
- Вайс - извикала сестрата
ужас замразил лице,
полетели от скалата
здраво вплели се ръце.
- Едел!...- Вайс!...
Зовът последен ,
повтаряли скалите в глас ...
Зори при извора кристален
потръплнали в страшен миг!
Извикал с глас, баща печален,
разцепил въздух майчин вик!

Благодаря ти за интересния коментар! Поздрави и на теб :)

Чудесно стихче! Благодаря ти!

наистина невинно и чисто, като детска душа. Хубава седмица от мен!