Съществува един обичай - веднага след смъртта на човек да се покриват всички огледала в дома, а в стаята, където лежи покойникът, да се обръщат наобратно към стената или се изнасят от помещението. Славянските традиции, например, предписвали на жените да не гледат в огледало по време на менструация, бременност и след раждане. Смятало се, че през това време "пред нея е отворен гроб". Опасността не се състои само от съприкосновението със смъртта чрез огледалото, но и заради удвояването на човека, възникващо благодарение на отражението. То заплашва с раздвоението между света на живите и света на нечистите – превръщане в черен магьосник, вещица, вампир.

С окултните свойства на огледалото учените се заели още в края на XIX век. Немското общество за психични изследвания е събрало цяла колекция от необичайни явления, свързани с огледалата.Повече от десет години посветил на изучаването на огледалото психиатъра Раймонд Моуди, прославил се благодарение на своята книга "Живот след смъртта". Той създал специална камера за поглеждане в другия свят, откриващ се зад огледалата. Тя представлявала малка стая с плътни прозорци, обвити с черна бархетна тъкан. На една от стените на височина метър от пода висяло огледало. Пред него имало меко удобно кресло. Ъгълът на огледалото бил регулиран така, че човек не виждал собственото си отражение. Единственият източник на светлина в тази "черна" стая бил малък светилник. Според мнението на Моуди, именно такова устройство на стаята обезпечавало идеални условия за "поглед в другия свят". Моуди избрал за първите си опити зрели хора, непревзети, но интересуващи се от особеностите на човешкото съзнание. Задължително условие било отсъствието на умствени или емоционални разстройства, умението ясно да изразяват усещанията си и главното, отсъствието на склонност към окултна идеология. Започнал опитите, Моуди мислел, че само един от десет участници ще види представители от другия свят. Но ученият сбъркал в прогнозите: не един от десет, а пет участника видели в огледалото своите починали роднини! Разказите на участниците някъде си приличали, но някъде се различавали. Едни общували с починалите си роднини мислено, без думи. Други ясно чували обърнатият към тях глас. На някои им се струвало, че наблюдават починалите зад огледалото. Други, че те излизали оттам и след това се връщали обратно. Примерно всеки десети казвал, че призраците на починалите сами излизали от огледалото. Въпреки, че участниците в опитите специално се подготвяли за провеждането им и задължително дълго се вглеждали във фотографиите на онези покойници, които искали да видят, те далече не винаги се появявали в огледалото. Моуди решил да направи опит с камера. Той повече от час седял пред огледалото с надеждата да види любимата си баба по майчина линия, но в крайна сметка се срещнал със злата и ексцентрична баба по бащина линия. При това Моуди бил поразен, как се е променила тя: "Усетих излизащите от нея топлина и любов, покой и радост".

Често образите на починалите се появяват в огледалата без всякаква помощ. Именно тогава срещите с другия свят са много плашещи.

Петербургският психотерапевт Виктор Веткин решил да приложи опита на Моуди за лечебни цели. Оборудвал в дома си същата камера за "поглед" зад огледалото и проверил действието и върху себе си. В огледалото лекарят видял дядо си, починал преди 20 години. Преди смъртта си той бил тежко болен. Веткин запомнил измъченото му, землисто лице. Но от огледалото го гледал младолик старец – бодър и здрав. За какво си разговаряли, лекарят впоследствие не могъл да разкаже. Останало му само усещане за топлина и доброта, изхождащи от дядо му.
Именно това усещане от срещата с другия свят доктора се постарал да използва за облекчаване страданията на живите. Почти всички, които са били пред огледалата разказвали, че след свиждането с починалите роднини в тях се заглаждала болката от загубата, в душата им настъпвал мир и те по нов начин възприемали съдбата си. Ето още един пример. В стаята с огледалото влезнала млада жена. Тя се намирала в състояние на дълбока депресия. Загинал петгодишният и син и майката виняла за смъртта му себе си. След десет минутно пребиваване пред огледалото от стаята излязъл съвсем друг човек. "Видях го, общувах с него съвсем реално" разказала усмихнатата жена. "Там му е добре".

Как се появяват в огледалата образите на починалите? Може да се предложат две хипотези. Първата признава независимото съществуване на призраците, появяващи се в огледалото. Според мнението на известните изследователи на паранормалното Юрий Фомин, Игор Винокуров, Алексей Прийм, със смъртта на физическото тяло човек не изчезва напълно. Остава структура, която представлява особено енергетично поле. Тя съхранява част от нашето съзнание и след смъртта може още известно време да съществува независимо от физическото тяло. Огледалата, особено старинните, повърхността на които се правели от живак – магически метал, обладават при определени условия способност да отражават тези енергетични фантоми. Втората хипотеза предполага, че призраците идват от нашето подсъзнание. Пермският учен Г.Крохалев успял да фотографира възникващите в зениците на хората ясни изображения на обекти, които очите в същия момент не виждат. Оттам и една стъпка до обяснението на ефекта на огледалото – образите на починали хора при определени условия проектира самия човек. Що се касае до това, как покойните попадат в зениците, то много експерти признават съществуването на Всемирен разум, обединяващ съзнанието на всички хора – както живите, така и живелите преди това на нашата планета. Човек, изпаднал около огледалото в транс, е способен да се приобщи към Всемирния разум и да възприема информацията за починали хора. Може да се даде и друго обяснение на ефекта, възникващ пред огледалото: с негова помощ човек може да "погледне" вътре в себе си. В дълбочината на подсъзнанието му се съхраняват образите на предците му и случайни хора, срещнати на жизнения път. И се получава, че той води разговор не с душите на умрелите, а със своето подсъзнание.