След края на Втората световна война, когато само за няколко месеца през 1947 г. пресата публикува множество свидетелства за наблюдение на НЛО, има един случай, за който почти всеки човек, интересуващ се от извънземни пришълци, поне е чувал – “Случаят Кенет Арнолд”. Тази случка дори се отбелязва от уфолозите като “рождената дата” на “Новата ера на НЛО”. Главният герой в тази история е Кенет Арнолд  (на снимката). Той е роден в Себека, Минесота, през 1915 г. След като завършва Университета в Минесота, започва своя бизнес и до 1940 г. е един от най-големите дилъри на противопожарни детектори на континента. Заради честите си пътувания Кенет Арнолд си изважда разрешително за пилот и до 1947 г. натрупва внушителните 9000 летателни часа.

На 24 юни 1947 г. по време на бизнес полет над щата Вашингтон Кенет Арнолд чува по уредбата, че над планината Райнер от радарите на ВВС е изгубен транспортен самолет на пехотинците. Тъй като има доста време, намира се в района, а е обявена и награда от 5000 долара за сведение за самолета, Арнолд решава да потърси изгубения от радарите транспортер. Малко преди 3 часа следобед на височина 2800 м бизнесменът вижда ярка светлина, подобна на отражение на слънцето от огледало. Първата мисъл на пилота е, че се намира съвсем близо до друг самолет, но радарът показва, че най-близкото летателно тяло до него е един военен “ДиСи–4” на 24 км на изток. 30 секунди след като вижда първото просветване, Арнолд забелязва, че от същата посока, т.е. север, се вижда цяла серия от подобни “слънчеви фигури”. Въпреки че прави всичко възможно да се убеди, че светлините не са халюцинанция или някаква игра на светлината с неговия собствен самолет, Арнолд решава да огледа по-подробно летящите на около 40 км от него обекти. Той успял да различи “9 обекта във формата на диск, които били почти невидими, като изключим ярката светлина, която излизала от орбитата им”. Те се движели в група, почти хоризонтално, но по-отблизо изглеждало, че се реят на зиг-заг, “подобно на опашката на китайско хвърчило”.

Това до такава степен възбудило любопитството на Кенет Арнолд, че след като 9-те обекта минали над планината, той поел по успореден на тях курс и дори свалил страничното стъкло на самолета си, за да е сигурен, че наблюдава точно летящите чинии. Арнолд успял да изчисли и тяхната скорост: “Те успяха да стигнат от планината Райнер до планината Адамс, разстояние от около 80 км, за точно една минута и 42 секунди според бордовия ми часовник. Тогава ги изгубих от поглед. После, когато имах време, изчислих, че е трябвало да се движат със скорост от поне 2700 км/ч”, разказва Арнолд. Тази скорост от 2700 км/ч е била приблизително 3 пъти по-висока от скоростта на най-бързия самолет през 1947 г.

Секунди след като се приземява в Якима Арнолд, отива при шефа на летището Ал Бакстър, както и в кулата за управление на полетите, и им разказва своята потресаваща история. Броени дни, след като Кенет Арнолд обявява на света своята история за среща с 9-те НЛО, той получава неочаквана подкрепа. Изследователят любител Фред Джонсън, съвсем без да съзнава цялата шумотевица около Арнолд, съобщава на разузнаването на американските ВВС, че на 24 юни, с помощта на своя телескоп, е забелязал над планината Адамс (мястото, където Арнолд вече губи от поглед летящите чинии) шест странни светещи летящи обекта. Освен това Джонсън добавя, че “предметите” се придвижвали с невиждана дотогава скорост и разстроили показателите на неговите компаси и друга апаратура. След като американското ВВС проучва разказа на Джонсън, както и самия него, заключава, че той е човек, на когото може да се вярва. Иронично или не, популяризираният от пресата разказ на Кенет Арнолд за наблюдаването на 9-те светещи обекта от планината Райнер до планината Адамс официално е записан в аналите на ВВС като “оптическа измама”, докато далеч по-малко известното наблюдение на същите тези обекти, по същото време, но от Фред Джонсън, е записано като “първият необясним случай на наблюдение на НЛО”. И то в официален документ на американската армия.