През лятото на 1995 година заедно с мои приятели посетихме едно прекрасно място в Средните родопи - Кръстова  гора. За тези, които не се били там ще поясня, че се намира близо до Асеновград на около 45 км, по пътя за град Лъки и се минава през едно село, което се казва Борово. Местността, погледната от горе има вид на кръст, защото четири хълма са разположени един срещу друг. На единия хълм  беше поставен  сребърен кръст, тежящ 66 килограма, на другия срещу него имаше малък параклис, където всеки петък срещу събота точно в 0,00 часа се извършваше света литургия, съпроводена с нощно бдение. На кръста всеки богомолец можеше да запали свещица и да остави дреха да пренощува там за здраве, а на сутринта отец Аринински, тогавашният игумен на манастира св. Троица извършваше водосвет също за  здраве.
Легендата за това място гласи, че там преди много години е имало манастир, който е бил разрушен до основи от турските нашественици, а монасите са били изклани до един. Всяко камъче, отломка от манастира е белязано с кръст, сякаш издълбано с длето. И някъде там е заровено парченце от кръста, на който е бил разпнат Исус. Легендата гласи също така, че това парче от Кръста Господен  ще излезе на повърхността само тогава, когато му дойде времето. И тогава България ще стане Втори Ерусалим, ще стане Обетована земя.
Всеки посетил мястото знае, че там се случват чудеса, болни се изцеряват, слепи проглеждат. В онова време през 1995 г. имаше на единия хълм няколко заслона, предназначени точно за бдението на такива хора. По това време бяха положени само основите на новата черква.
Може би ще ме попитате защо кръста е бил 66 килограмов. Историята е следната: на това място е била изцерена княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис 3. В благодарност към Бога той решава да поръча 33 килограмов сребърен кръст, колкото са годините на Христос. Но по същото време на това място получава своето изцерение и детето на царедворец на Борис 3. И така кръста е поръчан, но с килограми двойно,  колкота са годините на Исус Христос, с благодарността на царя и неговият царедворец.
Интересното за мен бе, че когато стъпих на това място почувствах силно главоболие и потърсих в чантата си аналгин, но спътниците ми, които вече бяха ходили там ме посъветваха да не пия обезболяващо, защото това била нормална реакция у хора, които са с по изострена сензитивност.  След няколко минутки главоболието ми наистина отшумя. Въпреки, че беше лято, времето бе доста студено и ръмеше ситен дъждец. Но ние бяхме твърдо решени да слушаме литургията, която започваше точно в 0,00 часа през нощта и да извършим своето нощно бдение. В малкият параклис беше пълно с хора, и не бе възможно да останем там. Излязохме навън. Дъждът спря и ние седнахме на тревата, загледани във светещият кръст на отсрещния хълм. Изведнъж видях около кръста безброй малки светещи кръстчета. Едно от тях, сякаш носено от невидима ръка се отдели от другите и заслиза надолу по пътеката. Гледах и не вярвах на очите си. Попитах спътниците си виждат ли малките светещи кръстчета и онова, което се движи. Отговориха ми, че виждат само кръста, който свети, защото около него има запалени свещици. Времето напредваше, вече бе три часа през нощта. Решихме да слезем при колата, да се постоплим . Минавайки покрай новостроящата се тогава черква чух невероятно нежно хорово песнопение. Спрях и се заслушах с поглед вперен нататък. Моите спътници недоумяваха защо спирам и какво толкова гледам нататък. Та там имаше само едни основи. Те нищо не чуваха, но аз бях омаяна от това невероятно нежно ангелско песнопение! В близката далечина от към параклиса литургията продължаваше. В този момент не можех да опиша чувствата, които ме изпълваха!

Това място наистина притежаваше магичност и силна енергия. Чувствах се цялата изпълнена с нея. Носех това чувство години наред, до 2001 година, когато отново стъпих на тази свещена земя. Новата черква бе построена, имаше много параклиси, а наоколо се чувстваше някаква витаеща недобра енергия, някаква нечистоплътност от човешката намеса в това иначе свещено място. Наоколо се носеше мирис на цвъртящи кебапчета, имаше сергии, където се продаваха дрънкулки. Гледах и не вярвах! Когато започна литургията бях вътре в черквата. Не издържах, защото се почувствах зле, прилоша ми. Наложи се посред нощ да си тръгнем от там! С горчивина си мислех, как ние хората сами разрушаваме прекрасните места, с които ни е дарил нашият Създател!

 

Танелия

06 март 2010 г.

НОВАТА ЧЕРКВА НА КРЪСТОВА ГОРА

В края на юли 2009 г. бях на Кръстова гора. Чувството е неописуемо. Петък срещу събота се отслужва тържествена литургия през нощта и цялата местност се оглася с прекрасни православни църковни песнопения.

..това е единствената нощна литургия в петък срещу събота. Пекат ли се още кебапчета там?

..човек трябва да постои само на вода и силна вяра!

се ходи само с чисти помисли и надежди, а не на "екскурзия". След такова посещение човек се чувства пречистен месеци наред.